Червена крем-супа

 



Червената крем-супа е червена не заради баналния домат, а заради любимото на всички... червено цвекло! :)))
И все пак успях да предотвратя типичния вкус на почва, на който никой не може да устои, може би твърде малко цвекло съм сложила.













 Продукти:

5-6 средно големи картофа
1 голяма глава червено цвекло
2 големи моркова
около 200 гр. тиква
гъбен бульон
щипка индийско орехче
босилек
черен пипер
риган
сол
олио

Приготвяне:

Зеленчуците се нарязват и сваряват в подсолена вода с малко олио и разтворен гъбен бульон. Пасират се в отделен съд с малко от течността и се връщат в тенджерата, като се разбъркват с останалата течност (или с по-малко, ако обичате по-гъста супа). Добавят се черния пипер, индийското орехче, риган и босилек на вкус. Хапва се с крутони или без.

Нова цел/мечта

След като изпълнихме плана до 30тата (ми/си) годишнина да се сдобием с дом,

какво друго ми остава,

освен нова цел да си поставя. :)

И тъй като за втори път през живота ми ми се приисква да науча унгарски, този път съм решена да постигна някакъв успех, набавих си разни учебни материали и вече от 20тина дни слушам и повтарям Elnézést?... Nincs pénzem. Tud adni nekem sok forintot? Köszönöm szépen! ;))))

Обаче, защо ми е тоз сложен и неприложим език? И докато разглеждах унгарските забележителности, които евентуално да посетим на някоя кратка екскурзийка, попаднах на отговора на всичките ми въпроси и решението на всичките ми проблеми:



Това невероятно имение от 18ти век би могло да е мое "само" за около 200 000 евро, само няколко месеца ще пусна децата по Будапещенските улици с шапки в ръце и горните реплики на уста и вееееднага го взимаме. Ще оформим розовите храсти, ще вдигнем една пергола, под която да се излежаваме и да пийваме, каквото там ще пийваме, а два немски дога (пясъчен и син, разбира се) ще тичат по поляната или в гората, които на тази точно снимка не се виждат. Ще посрещаме гостите радостно с гулаш и токайско вино, поднесени, разбира се, от английския ни камериер. В дневната ще има роял, на който ще бъда учена да свиря в случай, че това не се е случило междувременно. И ще си свиря, когато ми душа поиска, и съседи няма да има наблизо, с които да се съобразявам и които да ми замърсяват.
Не искам толкова много, нали? :) Но хубаво си го представям. Надявам се наоколо и рекичка да минава, идилията ще бъде пълна. На всекиго го пожелавам!

(Само някой да не ми измъкне имението изпод носа)

Синя луна

Пълна промяна

Преди няколко месеца и нашето семейство се сдоби със собствен дом (ура!). Разбира се, трябваше да стане с много мъки и нерви, но спомените избледняват лека-полека и по-добре да не се връщаме към тях. 

Освен на апартамент станахме собственици и на част от прилежащите му мебели - кои по-запазени, кои не, но всички имащи нужда от промяна - най-вече, за да забравя сладката лъжлива муцунка на предишната собственичка. А и общата кафявост и червеникавото 10-годишно ПДЧ караха очите ми да сълзят. :)))

Вратата на детската стая първа мина "под ножа". С малко царевично нишесте (доооста по-малко, отколкото приготвих) и 2 м плат за трийсетина минути доби съвсем нов и детски вид. Тук е описано как точно става. Получи и нова бяла брава и е готова да бъде оцветена. Плюсът, който поради наличието на едногодишно торнадо се оказа минус, е, че платът може да се премахне без да остави следа, когато ни омръзне да го гледаме. Но малки пръстенца могат да го премахнат и без да ни е омръзнал. За да се предотврати подобно унищожение, може да се лепи с Ц200 вместо с нишесте. Или децата да се държат с дълбоко изрязани нокти и скиорски ръкавици.

Трапезните столове всъщност не бяха лоши, като изключим грозната кафява дамаска, под която се оказа, че има друга грозна кафява дамаска. Бррр! Трябваше ръка да пипне, шкурка да шкурне. Само с шкурка се оказа трудно, та включих и Ремовал. Но и той не ми беше достатъчен сякаш, обзаведох се и с виброшлайф. Какъв майстор съм иначе без виброшлайф!

Последва боядисване в бяло и отново игра на шкурката, този път само по ръбчетата, които след това лакирах в цвят палисандър. Отзад личи нетърпението ми да поправя терасата. Или по-скоро да я откъртя. Колко е хубаво да откъртиш нещо свое!

След като дървенията си обиколи нивката, а аз изкупих сатенените панделки на 2 магазина, хванах се да ушия нова некафява дамаска. Идеята я заимствах, както е модно да се казва, от тук. И докато шкуренето ми действаше разтоварващо, шиенето на безбройни лентички видя сметката на и без това крехките ми нервички. Крайният резултат първоначално не ме очарова толкова, колкото очаквах, но с времето започвам да си го харесвам повече. Тук се вижда и любимата ми бананова (хи хи) стена, която замени предишния розовеникаКЪв ужас с бял правоъгълник, който е бил зад етажерка.

Остават още 3 стола...

Не на последно място нашият нов дом имаше (и още има) нужда от затворени шкафове и кутии, в които да се крият всякакви неща, които иначе биват оставяни по маси, столове, рафтчета и други хоризонтални повърхности, за да дразнят погледа ми и да спъват краката ми. Много харесвам едни определени кутии от Икеа, но много не харесвам цената им. Освен това имах останали други едни кутии от Икеа, които ползвахме за пренасяне на багаж. Купих канаваца и тази дръжчица за чекмедже и с известно количество Ц200 получих далечен братовчед на кутия KVARNIK за 39 лв.

Цялото удоволствие струваше:

кутия PAPPIS: 1.39 лв

0,5 л.м. канаваца: 5.00 лв

дръжка: 1.49 лв

лепило Ц200: ок. 2 лв за 500 гр

час и половина сводобно време (с обмислянето)

или общо около 8 лв за 1 брой домашно приготвена кутия



Обички

Преди време се запалих да правя обици. Днес със сестра ми отново извадихме материалите и готовата продукция :))) и използвах момента да наснимам част от нея.

Великден

Честит Великден!

И макар да не съм религиозна, нито дори покръстена, още по-малко пък вярваща, за нищо на света не бих пропуснала такива хубави празници като Коледа и Великден. Боядисването на яйца и месенето на козунаци е винаги страхотно забавление - е, тази година си спестих емоцията с домашните козунаци, но и купешките бяха вкусни. Яйчица обаче боядисах, позлатих дори някои от тях, а другата година ще опитам най-накрая да ги нарисувам с восък, досега все нещо бърках.

Междувременно си сглобих едно мини фото студио, следвайки този пример. Но съжалих за прожекторите, още щом ги отворих (т.е. отворих само единия). Свети чудесно и също толкова чудесно пече. :) В упътването пише да не се ползва интензивно и да се слага на разстояние поне метър от други (особено пък лесно запалими като Икейска масичка, облепена с оризова хартия) предмети. Не посмях да го държа повече от 7-8 минути включен, вече си представях как апартаментът ни изгаря до основи и освен това избухва. Не може да не избухне, гледала съм по филмите!!!
Продължавам да си търся нещо по-безопасно - като за бъзли като мен.

Поредният експеримент

Днес се засилих да правя тиквички с ориз за бебето, да не кара само на картофи, когато се оказа, че оризът вкъщи никакъв го няма. Бързичко трябваше да измисля нещо за вече нарязаните тиквички.

Кус кус (макарони) с тиквички

Около 3 порции
Продукти:
2 тиквички
1 морков
1 скилидка чесън
половин връзка копър
ок. 1 чаша кус кус
щипка сол
1 с.л. зехтин

Морковът се вари цял, за около 10-15 мин. Нарязват се тиквичките, морковът, чесънът и копърът и се изсипват в малка тавичка. Добавя се кус кусът, (по желание) солта и зехтина и се залива с водата, в която се е варил морковът. При нужда се добавя още вода. Пече се около 30 мин. на 300 градуса.