Нова цел/мечта

След като изпълнихме плана до 30тата (ми/си) годишнина да се сдобием с дом,

какво друго ми остава,

освен нова цел да си поставя. :)

И тъй като за втори път през живота ми ми се приисква да науча унгарски, този път съм решена да постигна някакъв успех, набавих си разни учебни материали и вече от 20тина дни слушам и повтарям Elnézést?... Nincs pénzem. Tud adni nekem sok forintot? Köszönöm szépen! ;))))

Обаче, защо ми е тоз сложен и неприложим език? И докато разглеждах унгарските забележителности, които евентуално да посетим на някоя кратка екскурзийка, попаднах на отговора на всичките ми въпроси и решението на всичките ми проблеми:



Това невероятно имение от 18ти век би могло да е мое "само" за около 200 000 евро, само няколко месеца ще пусна децата по Будапещенските улици с шапки в ръце и горните реплики на уста и вееееднага го взимаме. Ще оформим розовите храсти, ще вдигнем една пергола, под която да се излежаваме и да пийваме, каквото там ще пийваме, а два немски дога (пясъчен и син, разбира се) ще тичат по поляната или в гората, които на тази точно снимка не се виждат. Ще посрещаме гостите радостно с гулаш и токайско вино, поднесени, разбира се, от английския ни камериер. В дневната ще има роял, на който ще бъда учена да свиря в случай, че това не се е случило междувременно. И ще си свиря, когато ми душа поиска, и съседи няма да има наблизо, с които да се съобразявам и които да ми замърсяват.
Не искам толкова много, нали? :) Но хубаво си го представям. Надявам се наоколо и рекичка да минава, идилията ще бъде пълна. На всекиго го пожелавам!

(Само някой да не ми измъкне имението изпод носа)